●
По юнски слънцето 
прочита думи и души, 
съблича сърца и пие лято,
и възкръсва окъпан денят 
в капчици разплакана поезия.
Когато юни е любов,
литваме ние, две врабчета.
Драснати в края на кратък стих.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ