●
Душата. Изкарай я на слънце. 
Нека се стопли. С късче любов. 
Дай ѝ шанс. Да слезе от Голгота. 
Простор ѝ дай. И вяра. Нека литне. 
Дай ѝ време. И шепа тишини, 
за да остане за миг със себе си. 
После я остави да се сгуши в теб. 
И душата с благодарност ще те обича. 
И ще те напише в парченце поезия... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^®●Ⓥ