Шедьовърът :: Онемяла тишина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.09.2013 16:55 - Онемяла тишина

Автор: starkmaster Категория: Поезия

Прочетен: 231 Коментари: 0 Гласове:

Онемяла тишина

Онемяла тишината в проронена сълза.
Ще ме познаеш ли живот,
пред олтара на времето те питам
когато минах Пътя до Ада и обратно?
Подреждам зашлевени истини
и пропукани илюзии в грапавата си душа,
съших сърцето си издраскано
внимателно, с обич и огън в дланите.
Събрах се в Изкуплението на две ръце.
Затичаха се думи боси и за себе си знам:
обичам безумно, о стихът боли
от докосване, от обичане боли.
Понякога една сълза не стига
на ръба на онемялата тишина...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^® vn₎