Вълк
 ●
Дълбоко в сенките
на призрачната гора
отеква стон. И зов.
Грапав вълчи вой.
Изгаряща болка.
Тогава мистична
тишина настръхва
някъде в здрача.
Като усещане. За сила,
откровение и съдба.
Вълчите очи горят.
Намерил изгубеното време
Вълкът обича своята луна...

©Ванко Българионъ Николов©°     ®●ВБН●