●
В зноя на летния залез, 
където спотайва се вятъра, 
укротен и привързан, 
там да изплачеш стих до вик, 
като усещане за поезия 
е молитва. И прошка. 
Там, където прераждат се 
в ангели уморени птици и думи, 
е като да изплачеш песен и душа... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}