Онова усещане, че времето спира 
 ●
идва само тогава, когато 
разплакано лятото изписва 
няколко акорда поезия 
за да изсвири стихът, 
когато времето прохожда 
нота по нота, диез по диез
по ръба на безвремието...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}