Забравяме се в...

На Г.

Тишината ухае на есен.
Времето е спряло, разтопено
от нежност, в копнеж и грях.
Огъня и магията са в две ръце
и в едно стаено безвремие.
Сълзичка се стича и пие сладост,
и замира в щрих от стих,
написан за мен и теб, и за огнище.
А ние се забравяме в... обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼