Мокра тишина

Мокра тишината,
акварелно размита
хвърля грапави истини.
Пропукани илюзии
драскат безмилостно
времето безпаметно.
Мокра тишината
стене като разпятие,
когато думите мълчат
след отминаващи силуети
в нощта, застинала в черно.
Утрото идва като чистилище...
дрезгаво и чисто,
като капнала сълза.

© Ванко Николов (Starkmaster ® vn)