Постинг
25.01.2013 20:56 -
Пътят на Война
Автор: starkmaster
Категория: Лични дневници
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2013 21:16
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.01.2013 21:16
Пътят на Война
Път – това е начин на живот, съзнателно избран начин на живот! И този избор не трябва да бъде продиктуван от принуда или лична амбиция, а от вътрешна необходимост. Ако не влагаш постоянно цялата си енергия и съзнание, цялото си същество в това, в което си избрал да се развиваш, то за теб ще си остане само професия или дейност и никога няма да се превърне в Път! Защото Път и професия са различни неща. Ако лекаря, архитекта, инженера, полицая, учителя, военния, зидаря, шофьора и т.н. са такива само по време на работа, упражнявайки професията си, или когато случайно се наложи непосредствената им намеса някъде, а след края на работното време престават да бъдат такива и си „почиват” , то Войнът е винаги на Пътя! При него няма работно време, няма почивен ден, няма обедна почивка, няма отпуска. Дали се разхожда, седи, храни, спи или работи, той е винаги Войн и е на Пътя! Съзнанието му работи само на тази честота! Пътят на Война е несъвместим с други пътища, защото е праволинеен. По този Път няма „сиво” , всичко е или бяло или черно. Войнът е убеден, че човек сам кове съдбата си и в този смисъл, той сам е избрал Пътя по който да върви! За Път говорим тогава, когато имаме съзнателно начертани посока и цел. И тази цел, задължително трябва да е по-голяма от нашето лично АЗ. При Войнът тази цел е да стане по-добър, по-съзнателен, да превърне слабостите и недостатъците си в добродетели, като така ще помогне на себе си и на другите. По Пътя ни към целта обаче, е много важно да държим вярната посока. За да не се отклоняваме имаме нужда да се опрем на нещо наистина стабилно. Войнът се опира на Принципите. Не на онези малките, личните, които променяме винаги когато се сблъскаме с трудност или когато ни е угодно, а , големите, общовалидните, истинските, онези които е определило Небето, които не се променят и са едни и същи в цялата вселена ! Защото личните ни, егоистични „ принципи” винаги са в разрез с Принципите на Небето! Няма друг Път който да изисква от тези които го следват, да са в постоянна готовност съзнателно да заложат спокойствието и живота си, като решението за това да не бъде продиктувано от професия, материално облагодетелстване или принуда а единствено от твърдото решение да не се отклониш от Пътя, който се е превърнал в смисъл на живота ти! Ето затова Пътят на Война няма аналог, и затова единици имат силата да вървят по този Път….
Петко Лисичков
.jpg)
Път – това е начин на живот, съзнателно избран начин на живот! И този избор не трябва да бъде продиктуван от принуда или лична амбиция, а от вътрешна необходимост. Ако не влагаш постоянно цялата си енергия и съзнание, цялото си същество в това, в което си избрал да се развиваш, то за теб ще си остане само професия или дейност и никога няма да се превърне в Път! Защото Път и професия са различни неща. Ако лекаря, архитекта, инженера, полицая, учителя, военния, зидаря, шофьора и т.н. са такива само по време на работа, упражнявайки професията си, или когато случайно се наложи непосредствената им намеса някъде, а след края на работното време престават да бъдат такива и си „почиват” , то Войнът е винаги на Пътя! При него няма работно време, няма почивен ден, няма обедна почивка, няма отпуска. Дали се разхожда, седи, храни, спи или работи, той е винаги Войн и е на Пътя! Съзнанието му работи само на тази честота! Пътят на Война е несъвместим с други пътища, защото е праволинеен. По този Път няма „сиво” , всичко е или бяло или черно. Войнът е убеден, че човек сам кове съдбата си и в този смисъл, той сам е избрал Пътя по който да върви! За Път говорим тогава, когато имаме съзнателно начертани посока и цел. И тази цел, задължително трябва да е по-голяма от нашето лично АЗ. При Войнът тази цел е да стане по-добър, по-съзнателен, да превърне слабостите и недостатъците си в добродетели, като така ще помогне на себе си и на другите. По Пътя ни към целта обаче, е много важно да държим вярната посока. За да не се отклоняваме имаме нужда да се опрем на нещо наистина стабилно. Войнът се опира на Принципите. Не на онези малките, личните, които променяме винаги когато се сблъскаме с трудност или когато ни е угодно, а , големите, общовалидните, истинските, онези които е определило Небето, които не се променят и са едни и същи в цялата вселена ! Защото личните ни, егоистични „ принципи” винаги са в разрез с Принципите на Небето! Няма друг Път който да изисква от тези които го следват, да са в постоянна готовност съзнателно да заложат спокойствието и живота си, като решението за това да не бъде продиктувано от професия, материално облагодетелстване или принуда а единствено от твърдото решение да не се отклониш от Пътя, който се е превърнал в смисъл на живота ти! Ето затова Пътят на Война няма аналог, и затова единици имат силата да вървят по този Път….
Петко Лисичков
.jpg)
Няма коментари
