●
Дните се трошат
ръбесто-грапави,
а нощите стенат
в мокри тишини.
Изгаряш като огън.
Една сълза не стига.
Жив те държи само
капката с вкус на любов.
Всъщност самотата
е отмъщение. Към света.
И себе си...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}