Когато на свечеряване
усетиш ласката на две ръце.
И онази притихналата
нежност в погледа,
притаила се
в малка сълзичка.
Тогава думите мълчат.
И чуваш тишината да пее.
Иска ти се времето да спре
в шепота на сърце
наедряло от обич.
В докосващо сливане.
Спряло в стих.
На свечеряване.

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^{® vn}₎