Постинг
09.06.2020 21:41 -
Когато
Когато
●
ми се мълчи.
И ми се обича.
Когато дъждът
присяда уморен
в ъгълчето на очите,
пали си цигара
и се разплаква.
Всъщност разбира,
че всяко усещане
за стих води
винаги до теб...
И стопля
очертанията
в мен. Тогава
всяка метафора
става състояние.
И стои гола като
душата на ангел.
Като онази капка
поезия, която
укротява
същността ти.
©Ванко Българионъ Николов©° ®●ВБН●
Няма коментари