●
Докато дланите ми
парят от топлостишия,
Докато стана пепел.
Докато си измисля дъжд
и есента в очите ми
замълчи в стих недописан...
Просто дотогава ще ме има...
_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}