●
Изпила думите
и виното
на узрялата есен,
душата се стича
капчица по капчица
по ръба на камъка
и реже с острието
на съдбата.
С няколко строфи
цигарена поезия,
пъхната небрежно
между редовете
на петолинието.
Когато усетиш
стиха и пулса
някъде по грифа
между струните
на китарата.
В няколко
нюанса рок.
Тогава ще
се събереш
в две думи
и две ноти.
В едно фа-диез...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}