●
Когато по залез, времето
настръхва в многоточия.
А междуметията в мен
натежават от безвремия.
Тогава моите стихчета
пишат се сами по белезите
на укротената ми душа.
И се учат на обичане.
А тя, душата ми, ненаситна
за есен притихва в поезия
в няколко нюанса огън.
И се опитва да порасне...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}