●
Стъписан от лято, септември 
пристъпва тих и гальовен. 
Намира си стряха и село.
Тихичко душата се завръща 
в този септември.
Притихнала като загатната 
импресия, онемяла за есен... 
Тогава пухче от глухарче долетяло 
с вятъра се отрони в стих.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}