●
и като узряло многоточие 
промъква се на пръсти есента. 
Почти по памет, още е сънена . 
Когато тишините болят от поезия.
Тогава след мах на крилете, в дъжда
остава ехото на разнежена октава. 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}