●
до вик, уча се на поезия.
Тогава тишините в мен, 
пораснали до любов,  
настръхват до разпятие
и стават теменужено-топли.  
Когато ми е тихо, много тихо,
отронвам се в онемяла сълза
и пиша съдбата си на странник… 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}