●
Щрихите, 
които
се мислят,
за стихове
са жадни 
за посока
и за вечност.
Мислят се за 
безвремие.
Пишат мен. 
Разстояния.
И сенки.
И се мислят
за поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}