Разказах на есента...

На Г.

Разказах за теб на есента,
и за сълзата с две капки дъжд
които пишат нашият стих..
Разказах за кафявото
на две прекрасни очи,
ласкави есенни кестени,
нарисувани с въгленче.
За тишината пълна с лято
и с изгреви и залези
откъснати от август.
И как с топлина подреждаме
за нас света и времето.
За онова усещане и за обичането,
жадно, шеметно, до невъзможност.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^☼