Дъждовно-есенен стих

На Г.

Небето счупено се разплака,
капчици дъждовни пият нежност
и се втурват стихове и тишини.
Дъждът шепне пречистващо,
и напоява есенни многоточия.
Тихо е, тихо, мокро и чисто,
шепа жива вода и жадна любов.
На една капчица разстояние
е най-обожаваната жена,
а аз съм сълза отронена
в миг, притихнал и дълъг
колкото едно обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn₎^′