Разнежено огнено

На Г.

Огънят и онзи невероятен пукот,
когато пламъкът шепне на дървото.
Уют и топлина. Аз и ти. И есента...
Разнеженост и ласка. И докосване.
В огнището лумва онемяла сълза,
стича се капчицата грях,
в най-невъзможното обичане...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}° ^®vn) ☼