Постинг
15.05.2014 12:16 -
Дъждовен стих
Дъждовен стих
Дъждът шепне пречистващо, светят
многоточия в непорочната сутрин.
След сънищата боси, идва смирението,
идва и сълзата. Като осъзнаване.
Думите мълчат, мълчат акварелно
с тишините на притихнала обич.
Дъждът събира усещания и чувства,
и мънички капчици светлина.
И оставя без дъх, като любов,
като докосване, като грях. Аз и ти.
Като сливане... Като обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Дъждът шепне пречистващо, светят
многоточия в непорочната сутрин.
След сънищата боси, идва смирението,
идва и сълзата. Като осъзнаване.
Думите мълчат, мълчат акварелно
с тишините на притихнала обич.
Дъждът събира усещания и чувства,
и мънички капчици светлина.
И оставя без дъх, като любов,
като докосване, като грях. Аз и ти.
Като сливане... Като обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)☼
Няма коментари