Стене взривена
издрасканата тишина.
Събира вричане, 
грапави упреци 
и счупени прошки. 
В жигосани многоточия
и преглътнати рани.
Палят времето 
и подреждат ада, 
от жестокост онемял.

Само топлината на две очи
ми връща живота и вярата.
Твоите очи. С любов...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}             ^®vn_{) ☼}