Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду тях е онова безвремие
жадно за любов. И светлина.
Вричане. И споделяне.
Стихът е докосване с обич,
огън за двама, парещ като грях.
Усещане за глътка старо вино...
Като сливане. В безпаметност.
Акварелната прозрачност на изгрева
и златната топлина на залеза.
Началото. И краят...

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^{® vn}₎