След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина
онемяващо,
пропукано, кървящо,
Ранено,изгарящо.
От истини, от думи,
от отричане,
от предателства.
Като след Разпятие,
зашивам парченце,
след парченце.
Късче след късче.
Сълза подир сълза.
След Изкупление.
И то Възкръсва,
винаги по-силно,
винаги по-светло,
винаги по-обичащо.
Грапаво, чворесто,
ръбесто като калдъръм.
Чувствено, събрало
светлина, много светлина.
Пулсира наедряло от любов.
Кърпено сърце...

_{© Ванко Николов (Starkmaster}^{® vn}₎