Нощен етюд

В злато се къпе залеза.
И в наслада времето спира,
преляло в лятно безвремие.
Тишината се стича
замечтано притихнала,
замира в светулчена вечер.
А по струните на китара,
настръхва дрезгав блус.
Когато някъде нещо наедрява
и иска да се случи.

От сумрака пристъпва нощта,
тежка като грях,
изпила думите и виното
на огъня в очите
и топлината на искащи ръце.
Такава нощ, нереална,
онемяла от нежност и ласка,
гушнала се в сливане...

След такава потъваща нощ,
да се събудя сутрин
грейнал в обичане.
Да се огледам в очите ти...
И оставам без дъх...

© Ванко Николов (Starkmaster ® vn)