Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2015 19:11 - Славяни-част 1
Автор: starkmaster Категория: История   
Прочетен: 3126 Коментари: 7 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Славяни

По Павел Серафимов

Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до Хемус и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи.

Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия... Склавини или гети защото така бяха наричани в древността."

Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и гетската домашна керамика са идентични.

Страбон - владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия. Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи.

Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите.

Страбон - гетите са от същия род както и мизите, двете племена говорят езика на траките. Мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е.склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос.


Историкът от 6 век  комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.

Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.

"Загадката на готите" - Сергей Лесной - в сборника "Готи и гети", стр. 139

  МИТЪТ ЗА СЛАВЯНИТЕ

Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в. - в епоха, когато мистификациите са мода и привържениците на най-различни идеи започват да ги използват като оръжие за влияние над въображението на обществото. Авантюристи си съчиняват стари родословия и хералдики, от които излиза, че са наследници на прочути владетелски родове, подправят грамоти и гербове. Поети пишат стихове и ги обявяват за народни песни от стари времена. Тези "романтици" - дори и когато са разкрити - казват, че така подпомагат някоя "благородна" кауза.

В тази "романтична" атмосфера е изработена Славянската идея от хърватската интелигенция. Отначало няма яснота, как да се нарича -  първо я кръщават "Илирийска идея", а след това сред мистификаторите се налага думата "славянска".

Идеята заживява свой странен живот. В следващото си превъплъщение е разработка на австроунгарската дипломация срещу Османската империя. След това се използва за обезличаване на балканските народи, които трябва да влязат в сферата на Австроунгарско влияние.

Поклонниците на идеята се заемат да й придадат пълнокръвен вид. Седемте гетски (тракийски) племена, които влизат в Българската държава, вече са най-известни като "Седем славянски племена". Венетите - родственици на траките - се преобличат в нови дрехи - и стават западен клон на славянството. На славяните се измислят божества - повечето от тях са стари богове от тракийския пантеон. Преди да стане славянски бог, Перун е тракийски. И на други позабравени богове им е намерено ново призвание.

 
НОВОИЗМИСЛЕН ФОЛКЛОР

Новосъздадените славяни трябва да имат и свой фолклор:

Светлозар Игов:

"Особено силен отзвук има сред балканските славяни книгата на францисканския духовник хърватина Андрия Миошич "Разговор угодни народа словинскога" -поетическа мистификация, която създава исторически "народни песни" за личности и събития из историята на българи, хървати и сърби. Песните (особено тези с български сюжети - за Орун и Ницефор и за Владимир и Косара) стават основа на много нови литературни творби на южнославянски писатели."              

 
Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич (1618-1683). Славяните са странно явление - отначало всички, които са ги виждали, са били хървати.

Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание в Прага през 1848

И така - славяните са литературни герои.

Така задачата на обективните историци се усложнява. Те са поставени пред свършения факт да обясняват какви са или не са тези "славяни".

Същото може да се направи и с други прозвища:

Паганистка идея и поганци

Да си представим, че някой романтик беше написал история на поганците. Това прозвище се среща на различни места - появява се тук и там - за хора от една или друга област. Ако и някоя държавна доктрина се беше заинтересувала от паганизма - и до днес историците щяха да обясняват какви са или не са поганците.

Слабо вероятно? Но вече се е случвало. Отначало "татари" е прозвище на чуждите наемници във войските на монголския Чингиз хан - татани - род войска. По-късно руснаците започват да наричат така мюсюлманските народи в Руската империя (въпреки, че монголците и до ден днешен са будисти). След още няколко века вече се вярва, че това е народ. Най-накрая сред самите народи се появяват интелигенти, които изработват "татарски национализъм" - срещу руснаците. Днес татаризмът работи в полза на Русия във Волжка България.

"Турци" - преди да стане име на народ е западно обидно прозвище за жителите на многонационалната Османска империя. Отначало никой в Османската държава няма предвид тази дума да означава определен народ. Но с времето се стига до Ататюрк.

Македонците стават "отделен народ" 20 години по-късно.

А първи на Балканите повличат крак "румънците" - те са измислени от гръцки фанариоти през 19 век и отначало прозвището "новите римляни" звучи толкова нелепо, че дипломатите на всички Велики сили го посрещат с бурен смях...

Модата да се създават нации идва от Западна Европа. Тя се отличава - освен с крепостничеството - и с ярката особеност, че там държави и действителни народи не съвпадат. Държавните "нации" там са създадени в ново време (и с изкуствени книжовни езици), а действителните народи, които обитават тази част на света и до днес нямат свои държави, а немалко имат свои националноосвободителни движения и до днес. Оттам идва и недоразумението за нас - тук не можем да си обясним, каква е разликата между "нация" и "народ". А разликата е, че "нация" е изкуствено западно понятие, което не означава народ.

Идеята "нация" става удобна за политически движения и от други части на света. Така Ататюрк решава, че щом изобретението работи на запад - ще проработи и за народите на Османската държава.

ПОСЛЕДНОТО ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА СЛАВЯНИТЕ

През 18 в идеята се настанява в Русия и там намира своята втора родина. И окончателно се превръща в национална идея.

До 18 в. никой източноевропеец няма понятие, че е славянин. Преди Петър І и Екатерина ІІ и руснаците нямат понятие.

НАЧАЛОТО НА ПАНСЛАВИЗМА

Никола Виденов

Набива се на очи опитът за игра на думи на авторите на славянската идея и търсенето на популярно внушение: славяни - слава.

За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в  политическа употреба през 1593 г. - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.


Прозвището СКЛАВИ се е използвало от византийските църковници-хронисти в смисъл на “роби” или “нечестивци” - так са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите.

/Става дума за "полуарианите" - така в Цариград и Рим наричат Българската църква./

Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, чеантропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, вече назовавани “склави”  и “нечестивци” от църковниците-хронисти.

 
101 ДАЛМАТИНЦИ

За създател на Илирийската идея се сочи хърватина Винко Прибоевич от остров Хвар, с издаденото от него през 1532 г. във Венеция „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”, което търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило независимост при падането на Българското и Сръбското царство. Ренесансовата илирийска идея по онова време е изпълнена с политическо съдържание -  подготвяна война на Австроунгария срещу Османската империя.

ИЛИРИЙСКА ИДЕЯ - с името "илирийци" се наричат всички народи, населявали в античността земите, които през средновековието били „славянски”. Идеята трябвало да стане платформа на всички участващи в плана за освобождението на балканските християни – „южни славяни”.

Странно защо в учебниците по история няма нито едно автентично изображение на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците?  Изображенията на славяните в нашите учебници са съвременни (?) рисунки.

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само по предположения.

Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при славяните, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии - и в местата обитавани от “славяните”.

Фалшификаторът на гербове

Най-силно въздействие върху представите на съвременниците изиграва амбицията на хърватина Петър Охмучевич от Дубровник, адмирал в испанската флота, който успява да се сдобие с фалшифицирани грамоти и привилегии - и се изкарва потомък на деспот Хрельо (същия, който е погребан в Рилския манастир).

Той поръчва мистифициран Сборник с гербове уж от времето на Душан - цар от „словенска” кръв, който заповядвал на десет кралства. Гербът на този „блестящ” император е съставен от гербовете на всички земи които владял. Този сборник дава визуален вид на Илирийската идея и окончателно оформя идеята за възкресяване на Илирийската империя - Душановата империя.

(още: Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика)

Странно защо не е избрана да се възстанови Симеоновата империя - тя е по-стара и два пъти по-голяма от Душановата (500 000 кв. км). В културен, военен и цялостен аспект превъзходството на цар Симеон е видно във всички направления - и по блясък и по международен престиж.              

 
БИБЛИЯТА НА ПАНСЛАВИЗМА

Окончателно „славянската” идея се формира  под перото на абата дон Мавро Орбини от Пиза - родомхърватин от Дубровник. През 1601 г. той написва по поръчка книгата „Царството на славяните” - с безкрайно заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)...” и още в заглавието „... и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”.

На българите е отредено последно място. Орбини приема сборника с гербове на адмирал Охмучевич за автентичен (?!) и от него взима гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така е отпечатан и гербът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци присвояват българския  двуглав орел  като свой царствен герб.

Орбини помества и “осъвременени” рисунки на това как според неговата визия са изглеждали славните славянски войни

 Личната заинтересованост на Орбини

е да изтъкне Дубровник за водеща „южнославенска” сила, а рода на своите покровители – Бобалевич - за велик род с дълбоко патриотично минало, мощ и слава.

 Започва с посвещение към поръчителя на книгата: „...до негова Светлост, почитаемия монсеньор... След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя, преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубеденият читател ще се сети, че има нещо съмнително в тази история, която се възприема и до сега от науката ни като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят за „проява на горещия му славянски патриотизъм”.

Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия люлка на „славяните”, за който народ се сетим - той е славянски: ...скитите, готите, ...амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са славянки. Словени са победили Александър Македонски значи и той е славянин.               

Славяните са воювали с всички народи по света (?), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя и завладяли много нейни земи. Или както духовито предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

Орбини внушава, че сърцевината на славянското единство е словенското писмо и език. В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методи не става и дума.

В книгата на Орбини българите са представени като разорители, грабители и убиващи жестоко. В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, и на цар Самуил над гърците.

Орбини стига до абсурди и заявява, че “...българите се възгордели повече от всякога, защото вкусили от радостите и богатствата на латинците и като завзели някои техни земи (!?), веднага продължили напред...” и още “..този тъй  войнствен народ да не е показал вродената си жестокост “ и “... Тази тяхна страшна жестокост, заедно с другите, изпитал върху себе си и император Балдуин”.

Цар и царица въвеждат "славяните" в Русия

В края на 16 век Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а току що е завладяла Казан и е покорила волжките българи, за които Орбини нищо не казва.

 Минават 100 години и Идеята се превръща в панславянска доктрина, лансирана от гръцкото духовенство на Петър Велики.

Руското издание на „Царството на славяните” излиза в Петербург през 1722 г. по повеление на Петър І. То не е превод на пълния италиански текст, а съкратена „адаптация” от сърбина граф Сава Владиславович – дипломат и най-близък съветник на Петър I в балканската му политика. Вероятно това е човекът дал и идеята Черно море да стане “вътрешно руско море” - и Русия да завладее всички “славянски” земи.

Тя добива формата на гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика - че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, да ги освободи от турците и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле руски но затова пък отличен гръцки (защото е възпитаван от гръцки велможи) трябвало да стане император на възстановената Византийска империя. В този план за българите не се споменава, нито става и дума за освобождението ни.

 Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци при краткия си престой там през 1761 г. и широко се ползва от него като сигурен източник.

 Затова и неговата история е логично озаглавена „История славянобългарска”.

/Всъщност не е сигурно как е бил озаглавен оригиналът на Паисий и дали "славяно-" не е добавено по-късно от преписвачи-ентусиасти. Някои изследователи считат, че оригиналното заглавие на Паисий е "История болгарская"./

Официалната историческа наука и до сега премълчава, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер, издадена година по-рано от Паисиевата е озаглавена „История на България” и в нея липсват славянски залитания. В нея за славяни се споменава мимоходом и то със съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията, в които водеща роля имат българите.

И първото печатно издание на историята на Христаки Павлович - преработка и допълнение на Паисиевата - издадено през 1844 г. е озаглавено “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ”.  

Славянската идея е приета от българската интелигенция в началото на XIX век под умело руско внушение, като начин за разграничаване от гърците и турците. Понеже Вселенската патриаршия (доминирана винаги от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ и така се възприема и от Османската империя.

Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - “славянски” и български,  а се говори само за българи и български народ (повече - в “Колко народа покръства Борис“ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска” държава. Също няма и нито един чужд или наш извор, в който да се споменава за ПРАбългари и ханове.




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. penchoan - Излишно е да се спори за името. Бъ...
16.06.2015 20:39
Излишно е да се спори за името. Българи, славяни или траки произлизат от един народ. Различията са във времето и най-вече културни. Тракийските народи, наричани днес славяни са преживели последния потоп от преди 3600 години в Карпатите и Кавказ. Траките, наричани българи, са мигрирали преди потопа в Памир и там оцеляват. Друга малка част - най-образованата част, включваща жреците остават по нашите земи и оцеляват в Родопите и Стара планина. Равнините на Европа излиза от водите през 3-4 век след Христос и наследниците на емигрантите се завръщат по нашите земи от 4 до 7 век.
цитирай
2. joysii - В този постинг отново ни натрапвате ...
18.06.2015 10:40
В този постинг отново ни натрапвате глупостите на онзи изперкал любител на историческите фанасмагории- Павел Серафимов-Спароток.Това е твърде досадно.
цитирай
3. jelezov - Нескопосна компилация насочена ...
18.06.2015 15:01
Нескопосна компилация насочена против панславянската идея. Последната има многовековна история и е играла различна (понякога положителна, понякога отрицателна) роля в съдбините на множеството славянски етноси, т. е . на народи, които имат общ славянски произход, независимо от това как те самите са се самоназовавали. Днес славянофобията е едно от доста ефективните оръжия на Запада срещу славянството и най-вече срещу Русия като естествен обединител на Славянския свят във вековната му борба за оцеляване и просперитет.
цитирай
4. starkmaster - . joysii
18.06.2015 15:33
Каквото ми е кеф това ще пиша в моят блог!
цитирай
5. starkmaster - . jelezov
18.06.2015 15:34
Хаха, ами чети повече.
цитирай
6. starkmaster - Това е понятие - славяни е измислено ...
18.06.2015 18:05
Това е понятие - славяни е измислено едва през 16 век от бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в една негова книга, наречена „Царството на славяните“. Дотогава в нито един, повтарям НИТО един исторически източник не се споменава такова понятие. В историческите хроники се говори винаги за склави, склавини, изписва се . Старият историк Теофилакт Симоката, ни казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...

Въвеждането на понятието, изобретено от Орбини, в употреба от руската дипломация и руската литература, представлява инструмент, възприети в услуга и за провеждането на дългосрочна експанзивна руска политическа завоевателна политика. Толкова са успешни, че 300 години по късно все още ги възприемаме като историческа истина, вместо като основа на външната политика на руския царизъм или по скоро на имперските амбиции на Екатерина Велика да излаз на Балканите до Дарданелите и на Адриатическо море...
цитирай
7. jelezov - "Каквото ми е кеф това ще пиша в ...
24.06.2015 00:01
"Каквото ми е кеф това ще пиша в моят блог!" - се провиква starkmaester. Така е! Когато например човек страда от запек (може и интелектуален) и успее да се изака изпитва голям КЕФ, независимо от това, че резултатът е л-о.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: starkmaster
Категория: Лични дневници
Прочетен: 583430
Постинги: 1390
Коментари: 268
Гласове: 1295
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол