●
В късна доба
раждат се думите.
Безвремието е
техен дом.
Топлим ги с шепа
есен от онемели
от любов тишини,
горещи като огън.
След тях остава
само ехото от
гласа на ангелите.
И един стих...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}