●
Когато есента боли
от безумно много лято,
най-важното нещо е ръката
която държиш в своята ръка.
За да крепи светът ти.
Това е пресечната точка,
която трябва да стъкне
огъня в огнището.
Тогава приседнало на ръба,
по грапавините на сърцето,
едно безвремие пише поезия.

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}