●
Когато тишината 
стане грапава,
тогава ми отива 
просто до лудост. 
Думите го знаят.
Буква по буква. 
Точка по точка. 
И стават излишни.
Дори и насън.
Защото теб 
усеща душата ми 
и се написва в 
зрънце поезия. 
Тиха и гола... 

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}