Изплакани тишини

Низ от изплакани тишини
от които боли. Те раждат сълзи
когато нощта изпие думите.
Не се обръщам назад,
сенките причакват там.
Не бързам,оставям душата
ми да ме настигне.
Тогава, когато събирам себе си
в стих, усещания, акорд и сърце.
Сърце, което може да понесе
цялата болка на този свят.
Защото то обича, обича, обича.
Обича до безумност.

_{© Ванко Николов (Starkmaster}°      ^®vn₎^′