Онзи разкошен залез през август,
когато в теб настръхва
усещането, че времето спира.
Онзи сгушен миг, когато дори
и безвремието замира
и не иска да отмине.
Иска да се наслади
на онова чувствено докосване,
наречено обич.
Това е обичта, сияеща в очите
и пареща ръцете...

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^{® vn}₎