●
Когато времето тръгне
по ръба на тишината.
Тогава стихът търси себе си.
Някъде, в някого, в нещо...
За да намери парченцето
изкупление, наречено любов.
В усещането за поезия...

_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}